Азалия - подарява се на човек, към когото питаете страст, любов или пък има горещ темперамент.
Името на амарилиса означава буквално три етърви. Името му идва от вида на неговите цветове, които са обърнати всеки в три различни посоки /т.е. скарани етърви/. Червеният амарилис се поднася в знак на уважение.
Легендата разказва, че Адонис, гръцкият бог на любовта е дал живот на анемонията, известна още като съсънка. И действително нейната символика е тясно свързана с любовта. Може да се поднесе и на човек, с който сте от години заедно в знак на вашата постоянност, но и символизира също така мимолетност, променлива любов. Сините анемонии, поднесени буквално означават “Предан съм ви”.
Астра или калистеус. Нейното име идва от гръцките кало – хубост и стефос – венче и символизира неувяхващата женственост. Бяла астра- знак твоето приятелство смекчава моите страдания.
Ще намерите бамбукът като декорация на много букети. Неговата символика е тясно свързана с източните учения и философски течения. Според тях неговата куха сърцевина кореспондира със скромността, а неизменната му зеленина означава дълголетие. Възлите се тълкуват като стъпала /позиции/ по възходящия път към познанието.
Да поднесеш Бегония, означава че обръщаш специално внимание на човека, на който я поднасяш.
Цветето Гардения е символ на нежно и в същото време чувствено усещане, чаровност.
Гербера пък е много подходящо цвете, когато искате да поднесете нещо на някоя колежка, символ е на преклонението пред ума.
Далията символизира предаността и достойнството, поднася се на човек, който смятате за елегантен, достоен за вашето внимание.
Да поднесеш китка жасмин е повод за една жена съвсем уместно да реши, че я желаеш. Това цвете е символ на сладострастието, самото му ухание може да предизвика лека еуфория. Нищо чудно, че маслото от жасмин се използва за еротични масажи. Най-силно ухае през нощта, прекрасно нощно цвете, тогава цъфти.
Много и най-различни, цветята няма да престанат да ни пленяват. Ето защо никога не е късно да плените нечие сърце с прекрасен букет цветя. Може да не е гигантски, но е важното да е от сърце и поднесен с нужните чувства. Не забравяйте този най-важен щрих от подаръка и ще бъдете възнаградени.
Розата – кралицата на цветята и митове за нейната красота.
Розата е цветето на Афродита, на Венера и най-популярният мажорен знак на любовта и страстта.
Ако трябва да разгадаем неговата първоначална символика, доста ще се затрудним, защото това е може би най-сложният, противоречащ си и отричащ и едновременно приемащ, символ в човешката история. Розата и нейният символ, е едновременно и божественото съвършенство в християнският свят и земното сладострастие, и живот, и смърт, плодовитост и девственост. Нейният аромат е доказано, че създава едно невероятно, с нищо друго непостижимо чувство на душевно равновесие, а също така и възстановява силите.
Има много и най-различни легенди, свързани с нейната поява. Една от най-старите е, че когато Адонис умира, от изтичащата му кръв поникнали и първите червени рози. Те били знак за надмогващата смъртта любов, както и на прераждането. И в този смисъл, кърваво червените рози от време оно са символ на страстната, гореща любов, която оставя без дъх и ни кара да летим.
Бялата роза пък е символ на бяла, молеща, въздишаща любов. Получите ли такава роза, вероятно мъжът, който ви я поднася ви обича силно, но не смее да ви признае. Чайната роза е символ на галантност, розовата - любовна клетва, златната - някога е освещавана от папата през четвъртата неделя след Великия пост, синята е символ на невъзможното. Розата позната ни като символ на плътската любов, в християнството е и символ на здрава непорочност. Посветена на Божията майка, Дева Мария, венец от розов цвят краси Св. Сесилия и Флавия. През цялата история на християнството, розата е била и все още е символ на много светци. Розов венец също е символ на мъченичеството в името на Бога. Отразена е във всички религии, в изкуството, поезията, историята и най-вече в абсолютно всички митологии на древните и настоящи народи.
Съвременната наука вярва, че първородината на розата е Персия, този оазис някога на красота, култура, история, изчезнал сред пясъците, точно както и се е появил – сред грохот и с много наследство, оставено на съвременните хора.
Друга старогръцка легенда пък разказва, че розата се е родила заедно с най-красивата сред богините на планината Олимп – Афродита, богиня на красотата. Това станало сред пяната на морската вода, от която излязла голата богиня. Морските вълни изхвърлили прекрасното цвете, за да услажда въздуха на богинята.
