Как да размножим френско грозде, част първа

Цъкнете с мишката върху снимка, за да ги видите големи.

В тази статия ще разгледаме как да размножим френско грозде със зелени резници. Моментът е много подходящ - сега зелените резници са достатъчно развити за вкореняване, а и климата с облаците и валежите е благоприятен.

Набираме млади, добре развити клонки, като ги отчекваме от старото растение. Така отделяме филиза от майчиното растение в естественото му място.

Нарязваме дългите клонки на части - 10 до 15 см за френските гроздета е напълно достатъчно. Важното е да има 4-5 пъпки на резник. Листата на горните две изрязваме силно, а на останалите оставяме само част от дръжките.

Изкопаваме бразда в лехата с подходяща дължина и ги подреждаме наклонени. Горната част трябва да е наклонена на запад. По принцип лехите се правят с посока север-юг. При много наклонен терен се правят напреко на склона.

Френските гроздета имат слаба вкореняемост и е желателно да засадим колкото можем повече. Поставяме резниците на минимум 15 см един от друг.

Зариваме резниците в браздата, така че долното обрязано листо с пъпката си да е на границата почва - въздух. Поливаме обилно, за да може рохкавата пръст да се слегне и обвие добре стъблото на резниците. В жегави дни със силно слънце е необходимо засенчване на зелените резници.

Който има парник е силно препоръчително това вкореняване да направи в парник, където може да се осигури по-висока влажност на въздуха.

Една клиентка току що ме подсети! :) Резниците могат да се похлупят с пластмасови бутилки от вода. И така ще се получат мини оранжерии.

Добави в Svejo

Как да се справим със сляпото куче

Как да се справим със сляпото куче? Много хора си задават този въпрос. Ще споделя личния си опит и изводи.

Сляпото куче - Spalax leucodon, е бозайник вегетарианец. Прекарва живота си под земята. Не обича да има течение и свеж въздух, по което се различава от къртицата. Къртицата е чистофайник и непрекъснато изравя купчинки пръст на повърхността, които ѝ служат за проветряване. Сляпото куче се храни главно с луковици, корени и кореноплоди. С което нанася големи щети в зеленчуковите и цветни градини. Всички градинари са били неприятно изненадани, когато започнат да прибират картофите, например, и намират само тук там по някой дребен картоф. Или са виждали с очите си как изчезват под земята лук, чесън, моркови, салати, марули, лалета и нарциси. Сляпото куче не спи зимен сън, то е активно цело-годишно. За целта си изкопава хранилища, в които складира запаси за зимата. Някои неща, като картофи, моркови, луковици от лалета, които са му удобни, ги прибира цели. Други, като салатно и фуражно цвекло, ги нарязва на подходящи по форма и размер части, които прибира в хранилищата.

В българския бит са описани много начини за борба със сляпото куче, повечето от които са чист фолклор в извечната борба с този упорит и неприятен вредител.

Като заравяне на вмирисана риба, поливане с газ. Поставяне на карбид, и след като той се разложи от влагата, запалването му. Същата технология с пропан-бутан. Садене на рицин. Рицина има декоративни качества, но много хора се притесняват да го сеят, че е отровен. И така нататък.

Всички тези и подобни начини са експериментирани от колеги градинари и отзивите са отрицателни.

Ще ви разкажа за моя опит:

Старата технология с мотика в ръка бе тачена и прилагана, докато градината бе само за лични нужди. Мотиката е силно ефективна, ако си достатъчно ловък с нея и имаш много свободно време. Вуйчо ми по едно време бе изучил ежедневните навици на гадината и го дебнеше само във времето за хранене - сутрин, обед и вечер, под часовник. След като се захванах с професионално градинарстване, тази технология отпадна по обясними причини. Опитах технологията с поставяне на отрова в картоф и заравянето му в тунела на сляпото куче. Имаше частичен успех. Не винаги гадината искаше за яде примамката. В някои случаи си изравяше заобиколен тунел, въпреки че се стараех да не пипам нищо с голи ръце, тъй като сляпото куче има силно развито обоняние и избягва всичко, миришещо на човек.

Майка ми клъвна на една реклама, закупи ултра звуков генератор, който разчиствал от слепи кучета кръг с площ 800 кв м. Ефект не се забеляза. Освен непрекъснатото купуване на батерии. След това опитах серните димки. Ефикасно, но изключително скъпо.

Един приятел ме помоли за рецептата за правене на серни димки, тъй като можел да набави ефтино материалите. Дадох му я и в резултат бях снабден с около 40 димки. Започнах безмилостна борба - изтребих всички слепи кучета. Настана мир в градината. Но на следващата година се оказа (чак тогава забелязах), че са изчезнали и къртиците. А аз тях много ги уважавам - те са ми незаменим помощник. Та обикалях по комшии да ловя къртици и да ги заселвам отново в градината ми. Минаха две-три години без поразии от слепи кучета и започнаха да се примъкват отново оттук оттам. Добре че нямам преки съседи, иначе още на следващата година, или дори същата, щяха да се преселят при мен.

Природата не търпи празно място!

Замислих се сериозно. Капаните не ме привличаха - виждаше ми се трудоемка и несигурна технология. Тогава в една агроаптека в секция отрови за плъхове видях една опаковка с нарисувана къртичина, плюс стандартната мутра на плъх. Разгледах внимателно и с удоволствие прочетох, че отровата е пригодена освен за плъхове, и за сляпо куче. Купих и проверих. За мен това е най-удачния начин за борба със сляпото куче. Препарата се нарича Ракумин. Подготвен е в пликчета, които се поставят в тунела на сляпото куче.

Аз постъпвам така: Където забележа пресни повреди по растенията, намирам главния тунел и го разравям. Като е важно и двата отвора да са открити. Сляпото куче не може да търпи отворен тунел и след известно време идва и го заравя. По този начин научавам от коя страна на тунела се намира. След това отривам отново, поставям пакетчетата навътре и затрупвам с почва отгоре. Така направено, отровата е със сигурност в обсега на вредителя.

В Ракумина има вложени примамващи съставки, които карат сляпото куче да пренебрегне обичайната си храна и да яде тези пакетчета. Евентуално неизразходвано количество се разгражда до безвредни вещества от бактериите в почвата. Има устойчивост на влага и трайност и активност в почвата до осем седмици след поставянето.

Преди употреба прочетете внимателно и спазвайте инструкциите, написани на опаковката!

Сега ще изпробвам препарата Ратимор. За него също пише, че се използва в борбата със сляпото куче, и е в същия тип опаковка. Ще опиша резултатите, когато се появят такива.

Добави в Svejo

Огнен пригор по овошките - Erwinia amylovora

Много се чудех какво се случва с моите степни вишни - Prunus tomentosa!?

Това клонче изсъхна буквално пред очите ми. Няколко други го последваха, макар и не в такива размери. Нямаше студове, нито слани. Случи се малко след цъфтежа. Не обърнах особено внимание, реших, че е случайно събитие. Част от степните вишни ги пресаждах на нови места, че бяха много нагъсто. Когато ги засаждах, не знаех какво расте- ние слагам в земята - от Аграр- ния Институт в Пловдив ми ги продадоха за Американска боро- винки. Не съобразих, че това клонче, както и останалите, бе на непресаждано растение. Пресадените ги орязах доста.

Докато днес видях, че мушмулата е цъфнала.
Край на пролетта, рекох си. Мушмулата е последното цъфтящо дърво в една градина. Направи ми впечатление това изсъхнало клонче. Което доскоро го нямаше. Приближих се и го разгледах. Все още не го свързвах с нищо особено. Но когато огледах цялата мушмула, намерих още подобни. Докато правех огледа на тези изсъхнали клончета, забелязах и по-познати картинки. Жълто-оранжеви листенца, не съвсем нормални.
И тогава видях това:

 

Най-опасната болест по семковите овошки!

Огнен пригор. Защо е огнен се вижда от снимката. Но това е само визуалната причина. Умъртвяването на цветове, листа, плодове и клони протича със скоростта на огъня. Има случаи на унищожаване на цели градини.

През 2007 г. опасната зараза унищожава 70-80 % от градините с ябълки, круши и дюли в Пловдивско.

Болестта се разпространява най-бързо по време на горещо, влажно време. Тя е в латентно състояние през зимата. Насекоми, птици, дъжд и вятър разнасят бактерията. Много силна резитба или прекомерно торене, особено с азот, увеличават податливостта на растенията към нападение и увреждане. Една овощна градина може да бъде заразена за няколко часа. Използването на спрейове със стрептомицин или терамицин за лечение е довело до възникването на устойчиви щамове от бактерии Erwinia amylovora. Единственото ефикасно лечение от бактерията е изрязване на заболелите части и тяхното задължително изгаряне. При резитба на овошки или при аварийно рязане на заболели клони е нужно дезинфекциране на режещите инструменти с формалин. Препоръчва се пръскане с медсъдържащи препарати, особено преди и по време на цъфтежа.

Разпространение на огнен пригор през 2007 г. Източник: Die Gefahr erkennen - die Gefahr bekämpfen . AGES, abgerufen am 26.

Добави в Svejo

Нови сортовe картофи

Тази година ще имам удоволствието да предложа няколко нови сорта картофи за продажба на сергията ми. Отгледани по всички правила на чистото градинарство. В район с изключително чисти почви, без никаква индустрия в близост. Нито сега, нито преди. Отгледани в район, където хората се занимават само със земеделие и туризъм. Става въпрос за землището на гр. Гоце Делчев, по старому - Неврокоп. И, както се разбира, картофите не са отгледани от мен. Отгледани са от един мой приятел, млад човек, голям почитател на чистата и здравословна храна. По нататък може би ще ви разкажа повече за него - малко са такива хора в България.

 Ще започна с немския сорт картоф Розара (Kartoffel Rosara).

Сорта е създаден през 1983 година. С червена кожа и жълта плът, средно ранен. Средно до високо добивен.
Добра годност за съхраняване.
Има имунитет към рак по картофите - Synchytrium endobioticum, раса 1. Устойчив към златна нематода - Globodera rostochiensis Ro1. Високо устойчив на Картофена краста - Streptomyces solani и листна въшка, PVA, PVY. 

Предназначение: Отличен картоф за варене и печене.

Следващият сорт картоф е пак немски - Ханза (Kartoffel Hansa).

Сорта е създаден през 1957 г. С жълта кожа и жълта плът, средно ранен. Има високи изисквания по отношение влажността и плодородието на почвата, но се отблагодарява добре за положените грижи. С много добро съхранение.
Има висока устойчивост към черно петно, краста, Картофена мана - Phytophtora infestans, Rhizoktonia, Erwinia, Картофен вирус A.
Чувствителен към: Рак по картофите - Synchytrium endobioticum, Картофен вирус X, Картофени цистообразуващи нематоди.

Предназначение: За пържене и сушене.

 Продължавам с унгарския сорт картоф Шарпо Мира (Sárpo Mira).

Представител на династията Sárpo (Sár-vári po-tato). Друг известен член е Sárpo Axona. Създадени през осемдесетте години на ХХ век от фамилия Sárvári в Унгария. Може би най-удачния за органично отглеждане, без химия. Има висока устойчивост на основния враг на картофа - Картофена мана (Phytophtora infestans). В официалната скала на устойчивост, семейството на Sárpo са с най-висок ранг. С бяла плът. Не изисква обилно торене, справя се добре без поливане. Устойчив на серия вируси.
Късен сорт. Съхранява се чак до юни месец.

Предназначение: Отличен за готвене и печене.

За финал, отново немски сорт картоф - Лаура (Kartoffel Laura).

Създаден е през 1989 г. Много популярен сорт, средно ранен. Съдържа малко количество антоциан. От това е виолетовата кожа, плътта е жълта. С повишено съдържание на нишесте.
Висока устойчивост на повреди.
Висока устойчивост на краста, листен вирус PLRV, Картофен вирус А, Картофен вирус Y. Податлив на рака по картофите и картофените цистообразуващи нематоди.
Подходящ за: За готвене, салата и производство на чипсове.

Това е за сега. Палете свещ да няма градушки и очаквайте тези чисти и вкусни картофи.

Добави в Svejo

Динята - любим освежаващ плод

Дали има нещо по-освежаващо в летните горещини от чаша разхладителна напитка?

Мен ако ме питате, има - това е резен сладка, сочна диня. От сега си представям как ще ги пускам лятото в бунара да се изстудяват заедно с мастичката и как после, изтегнат на хамака, вързан под някоя дебела сянка, ще се полюшвам лекичко напред-назад, ще си бодвам парченца ледено студена диня от една голяма, ама голяма купа и ще си прелиствам любимото книжле. Пък работата да не е заек?!... Даааа. Мечти. Но докато дойде лятото и докато узреят дините ще трябва да почакам, а и да се потрудя още доста. Съвсем скоро ще ви разкажа и покажа в снимки, как сея  моите дини. До тогава – ето малко полезна информация за динята.

 

История и любопитни факти за динята

Латинското име на динята е Citrullus lanatus и спада към семейството на Cucurbitaceae. Родината на динята са тропичните африкански райони, но се е адаптирала и вирее добре и на по-умерени географски ширини. Формата на динята може да варира от овално кръгла до елипсовидна в зависимост от сорта. Пак в зависимост от динения сорт, цвета на кората може да бъде еднородно зелено в различни нюанси или на редуващи се светли, почти бели ивици.

Големината на динята също варира в зависимост от сорта като може да достигне наистина огромни размери както при вида Coccumis vulgaris maximus, докато хибридните сортове имат сравнително малък диаметър от порядъка на 20 см.

Първите писмени сведения за динята датират от епохата на Древния Египет. В митовете и легендите от онова време се споменава, че дини са били поставяни дори в гробниците на фараоните за да утоляват жаждата им по време на дългото пътуване към отвъдното.

През Х век от новата ера китайците започват да отглеждат дини и от тогава до ден днешен Китай е най-големия световен производител на този плод.
В Европа динята е пренесена от маврите по време на нашествието им на Стария континент през ХІІІ век.
 

Диня и диета

Динята притежава две основни характеристики, които заслужено я нареждат сред любимите плодове на всички поддръжници на диетите. Първата е, че динята е плодът с най-голямо водно съдържание 93,5% , а втората е, че не съдържа абсолютно никакви мазнини. Калоричното съдържание на динята е много ниско - едва (30 cal/200 gr) като в същото време концентрацията на витамин А (бетакаротин) достига 37 mcg. Динята съдържа също така витамин В1, В6 и С (8mg), калий и магнезий, които помагат на организма да се справя с умората, предизвикана от летните горещини. По-малки количества в динята се съдържат и калий, фосфор, желязо, цинк и магнезий. И за да не останете с впечатлението, че ви изреждам цялата Менделеева таблица, подчертавам още веднъж, че в динята няма никакви мазнини.

Благодарение на тези свои характеристики динята се смята за изключително полезен плод и трябва да бъде консумирана често, особено от хора с кардиологични проблеми и при случаи на висок холестерол.

Добави в Svejo

Семена от дини

Днес получих едно генетично богатство!

Семена от стари сортове дини, все още отглеждани в Плевенския (к)рай. Според писмото тук има бели, жълти и червени дини. Които ще добавя към моите жълти и червени дини от време оно. Като гледам семената - сортовете са доста. Поне седем-осем сортове дини. Подозирам наличието и на оранжеви дини. Навремето съм ял такива дини. Дори имаше един особено сладък момент. Пътувайки в този край, а и по други "динени" места в България, по пътищата край нивите с дини имаше сковани пейки и маси. Спирате с колата, настанявате са на пейките под сянката на крайпътните дървета и започвате да се тъпчете с дини, които производителите ви носят на крака под сянката.

Ще попитате невярващо, как е възможно това?! Напълно възможно и реално бе. "Уловката", както е модерно сега да се изразяваме, бе в това, че трябваше да се съберат семената. Семената, необходими за следващата година да се насеят новите дини. Новата реколта от дини зависи от семената от старата реколта от дини. Е, някой трябваше да подготви семената. И това основно бяха пътуващите. Сега край пътищата има само кафенета. От печеното кафе, или сурогатите 2 или 3 в едно не се получават семена. Но пък се прави бизнес!

А тортата си има и черешка. :)
Като допълнение на това богатство има  и семена от специален сорт дини за сладко!

Та годината ще е интересна. Дано Дедо Боже даде приличен климат да станат дините. Да се види колко сорта са и какви са им качествата. Продавал съм дребни дини на пазара и зная какъв е интересът към тях. Както и зная, че цената е по-висока в сравнение с обичайните "суперсладки" дини.

                    Ето и снимки от Мрежата: (на лятос ще сложа мои снимки)


За финал, за да ви потекат съвсем лигите, ето ви няколко карвинга, както му се вика по ингилизки, на диня:

Добави в Svejo

Лилави домати

По цял свят се провеждат изследвания за създаване на нови, лечебни свойства в различни растения. И преди всичко в растения, годни за консумация. Домата е най-предпочитания плод в цял свят.

Една от насоките е създаване на естествени начини за борба с рака. Например с антиоксиданти.

Екип генетични учени от Великобритания създадоха домати с лилав пигмент, като са взели гени от Антиринум (Antirrhinum). Този пигмент съдържа антиоксидант, известен като антоциан , който е същия антиоксидант, намиращ се в боровинките и къпините. Идеята на учените е, че поставянето на този пигмент в доматеното растение ще повиши нивото на антиоксиданти в плода.

Добави в Svejo

Как поникват доматите?

Днес е един мързелив слънчев ден. Доматите започнаха да никнат, градината започна да зеленее все повече. Отдавнашната ми идея да ви занимавам с мислите, дето ми се въртят в главата, бе катализирана от една моя приятелка с кулинарни наклонности, и ето, че вече пиша тук. Надявам се на хубаво време тази година. Не като миналата, когато жегите гонеха тези в тропиците, само че без техния влажен въздух. Когато водата в кладенеца бе на ръба да не стига до помпата и да спра да поливам. Но пък пиперките станаха като никога. Не и като по-миналата година, когато студа и дъжда не спряха до средата на юни месец и само салатите и лука растяха. Тогава до края на юни не свалих вълнената дреха от гърба си. Тази зима падна доста сняг - колкото за три-четири предишни зими. Стопи се бавно и напоително, по начин за който може само да се мечтае. Реката край мен така и не се размъти - толкова бавно се стопи снега. Но земята пак е суха - кладенеца в едната нива е с над педя по ниско от предишни години. Наложи се да открия много рано сезона на поливането.

Земята се спече и чесъна и ягодите започнаха да страдат. Според прогнозата идват облачно-дъждовни дни. Дано има няколко такива. Че без вода градина само на картинка има.

Днес сложих малко семена от дини да се рътят. Време е вече да се сеят краставиците  и патладжана, както и пипера.

За първо писане нека да е стига. Да вървя в градината и да продължавам работата.

Добави в Svejo