Днес е един мързелив слънчев ден.
Доматите започнаха да никнат,
градината започна да зеленее все повече. Отдавнашната ми идея да ви занимавам с мислите, дето ми се въртят в главата, бе катализирана от една моя приятелка с
кулинарни наклонности, и ето, че вече пиша тук. Надявам се на хубаво време тази година. Не като миналата, когато жегите гонеха тези в тропиците, само че без техния влажен въздух. Когато водата в кладенеца бе на ръба да не стига до помпата и да спра да поливам. Но пък
пиперките станаха като никога. Не и като по-миналата година, когато студа и дъжда не спряха до средата на юни месец и само салатите и
лука растяха. Тогава до края на юни не свалих вълнената дреха от гърба си. Тази зима падна доста сняг - колкото за три-четири предишни зими. Стопи се бавно и напоително, по начин за който може само да се мечтае. Реката край мен така и не се размъти - толкова бавно се стопи снега. Но земята пак е суха - кладенеца в едната нива е с над педя по ниско от предишни години. Наложи се да открия много рано сезона на поливането.
Земята се спече и чесъна и
ягодите започнаха да страдат. Според прогнозата идват облачно-дъждовни дни. Дано има няколко такива. Че без вода градина само на картинка има.
Днес сложих малко семена от дини да се рътят. Време е вече да се сеят
краставиците и патладжана, както и пипера.
За първо писане нека да е стига. Да вървя в градината и да продължавам работата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар